килимче

Речник на българския език

килѝмче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. килѝм

Грешни изписвания (3)

  • келимче
  • келимчи
  • килимчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-лим-че
членувано ки-лим-че-то
мн.ч. ки-лим-че-та
членувано ки-лим-че-та-та