тепих

Речник на българския език

тепѝх съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

и тѐпих, мн. тепѝхи и тѐпихи, (два) тепѝха и тѐпиха, м. Специално очертан и застлан терен за спортна борба.

Грешни изписвания (1)

  • типих

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-пих
непълен член те-пи-ха
пълен член те-пи-хът
мн.ч. те-пи-хи
членувано те-пи-хи-те
бройна форма те-пи-ха
звателна форма