циция

Речник на българския език

цицѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. цицѝи, м. Разг. Пренебр. Скъперник.

Грешни изписвания (3)

  • цециъ
  • цеция
  • цициъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-ция
членувано ци-ци-я-та
мн.ч. ци-ции
членувано ци-ци-и-те
звателна форма