стипца

Речник на българския език

стѝпца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стѝпци, ж.
1. Само ед. Безцветно вещество със стягащо кръвоспиращо действие и с тръпчив вкус.
2. Прен. Разг. Стиснат човек; скъперник.
прил. стѝпцов, стѝпцова, стѝпцово, мн. стѝпцови.

Грешни изписвания (1)

  • стипцъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стип-ца
членувано стип-ца-та
мн.ч. стип-ци
членувано стип-ци-те
звателна форма