цѐрбер
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. цѐрбери, м.
1. В древногръцката митология — зло куче с три глави, което пази входа на ада.
2. Прен. Зъл, свиреп, строг пазач.
1. В древногръцката митология — зло куче с три глави, което пази входа на ада.
2. Прен. Зъл, свиреп, строг пазач.
Грешни изписвания (1)
- цербир
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | цер-бер | |
|---|---|---|
| непълен член | цер-бе-ра | |
| пълен член | цер-бе-рът | |
| мн.ч. | цер-бе-ри | |
| членувано | цер-бе-ри-те | |
| бройна форма | цер-бе-ра | |
| звателна форма | — | |