цепене

Речник на българския език

цѐпене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • цепени
  • цепине
  • цепини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-пе-не
членувано це-пе-не-то
мн.ч. це-пе-ния
членувано це-пе-ни-я-та