разцепване

Речник на българския език

разцѐпване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разцепвани
  • разцепвъне
  • разцепвъни
  • ръзцепване
  • ръзцепвани
  • ръзцепвъне
  • ръзцепвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-цеп-ва-не
членувано раз-цеп-ва-не-то
мн.ч. раз-цеп-ва-ния
членувано раз-цеп-ва-ни-я-та