сцепване

Речник на българския език

сцѐпване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сцепвани
  • сцепвъне
  • сцепвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сцеп-ва-не
членувано сцеп-ва-не-то
мн.ч. сцеп-ва-ния
членувано сцеп-ва-ни-я-та