1.
цѐлина
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Тревисто растение — зеленчук с кълбовиден корен и месести листа със силна миризма, който се използва като подправка; керевиз.
мн. целинѝ, ж. Земя, която не е обработвана, не е орана.
мн. целинѝ, ж. Земя, която не е обработвана, не е орана.
Грешни изписвания (3)
- целена
- целенъ
- целинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | це-ли-на | |
|---|---|---|
| членувано | це-ли-на-та | |
| мн.ч. | це-ли-ни | |
| членувано | це-ли-ни-те | |
| звателна форма | — | |
2.
Целина̀
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (7)
- Целена
- Целенъ
- Целинъ
- Цилена
- Циленъ
- Цилина
- Цилинъ