целина

Речник на българския език

1. цѐлина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Тревисто растение — зеленчук с кълбовиден корен и месести листа със силна миризма, който се използва като подправка; керевиз.



мн. целинѝ, ж. Земя, която не е обработвана, не е орана.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • целена
  • целенъ
  • целинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-ли-на
членувано це-ли-на-та
мн.ч. це-ли-ни
членувано це-ли-ни-те
звателна форма

2. Целина̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Целена
  • Целенъ
  • Целинъ
  • Цилена
  • Циленъ
  • Цилина
  • Цилинъ