угар

Речник на българския език

у̀гар — съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

угарта̀, само ед., ж. Изорана, но още незасята земя. Вървя през угарта.

Грешни изписвания (1)

  • угър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. угар
членувано угар-та
мн.ч. уга-ри
членувано уга-ри-те
звателна форма —

Връзки