келемѐ
—
съществително име, среден род
(тип 65)
Значение
Поле, празна местност.
Прен.Човек който е празноглав.
Прен.Човек който е празноглав.
Грешни изписвания (3)
- келиме
- килеме
- килиме
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ке-ле-ме | |
|---|---|---|
| членувано | ке-ле-ме-то | |
| мн.ч. | ке-ле-ме-та | |
| членувано | ке-ле-ме-та-та |