целеустремителен

Речник на българския език

целеустремителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. це-ле-ус-т-ре-ми-те-лен
непълен член це-ле-ус-т-ре-ми-тел-ния
пълен член це-ле-ус-т-ре-ми-тел-ни-ят
ж. р. це-ле-ус-т-ре-ми-тел-на
членувано це-ле-ус-т-ре-ми-тел-на-та
ср. р. це-ле-ус-т-ре-ми-тел-но
членувано це-ле-ус-т-ре-ми-тел-но-то
мн. ч. це-ле-ус-т-ре-ми-тел-ни
членувано це-ле-ус-т-ре-ми-тел-ни-те