храчене

Речник на българския език

хра̀чене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. хра̀ча

Грешни изписвания (3)

  • храчени
  • храчине
  • храчини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хра-че-не
членувано хра-че-не-то
мн.ч. хра-че-ния
членувано хра-че-ни-я-та