изкашляне

Речник на българския език

изкашляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изкашлъне
  • искашлъне
  • искашляне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-каш-ля-не
членувано из-каш-ля-не-то
мн.ч. из-каш-ля-ния
членувано из-каш-ля-ни-я-та