плюене

Речник на българския език

плю̀ене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • плюени
  • плюине
  • плюини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плю-е-не
членувано плю-е-не-то
мн.ч. плю-е-ния
членувано плю-е-ни-я-та