хитруша

Речник на българския език

хитру̀ша съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. хитру̀ши, ж. Разг. Обикн. одобрително или снизходително. Хитра жена, хитро момиче или хитро женско животно.

Грешни изписвания (3)

  • хетруша
  • хетрушъ
  • хитрушъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хит-ру-ша
членувано хит-ру-ша-та
мн.ч. хит-ру-ши
членувано хит-ру-ши-те
звателна форма хит-ру-шо