кокетка

Речник на българския език

кокѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кокѐтки, ж. Жена, която с държанието си се стреми да привлече вниманието на мъжете, да се хареса.

Грешни изписвания (3)

  • кокеткъ
  • кукетка
  • кукеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-кет-ка
членувано ко-кет-ка-та
мн.ч. ко-кет-ки
членувано ко-кет-ки-те
звателна форма