нахалница

Речник на българския език

наха̀лница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. наха̀лници, ж. Жена нахалник.

Грешни изписвания (7)

  • нахалнеца
  • нахалнецъ
  • нахалницъ
  • нъхалнеца
  • нъхалнецъ
  • нъхалница
  • нъхалницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-хал-ни-ца
членувано на-хал-ни-ца-та
мн.ч. на-хал-ни-ци
членувано на-хал-ни-ци-те
звателна форма на-хал-ни-це