фурор

Речник на българския език

фуро̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Шумен публичен успех; възторг, възхищение. Предизвиквам фурор.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • форор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фу-рор
непълен член фу-ро-ра
пълен член фу-ро-рът
мн.ч. фу-ро-ри
членувано фу-ро-ри-те
бройна форма фу-ро-ра
звателна форма —

Връзки