флаг

Речник на българския език

флаг съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фла̀гът, фла̀га, мн. фла̀гове, (два) фла̀га, м.
1. Държавно знаме.
2. Знаме за сигнализация.
същ. умал. фла̀гче, мн. фла̀гчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • флак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. флаг
непълен член фла-га
пълен член фла-гът
мн.ч. фла-го-ве
членувано фла-го-ве-те
бройна форма фла-га
звателна форма