трикольор

Речник на българския език

трикольо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трикольо̀ри, (два) трикольо̀ра, м.
1. Знаме с три цвята.
2. Българското национално знаме (в бяло, зелено, червено).

Грешни изписвания (3)

  • трекольор
  • трекульор
  • трикульор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ко-льор
непълен член три-ко-льо-ра
пълен член три-ко-льо-рът
мн.ч. три-ко-льо-ри
членувано три-ко-льо-ри-те
бройна форма три-ко-льо-ра
звателна форма