стяг

Речник на българския език

стяг съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

стя̀гът, стя̀га, мн. стя̀гове, (два) стя̀га, м. Остар. Знаме, флаг.

Грешни изписвания (2)

  • стък
  • стяк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стяг
непълен член стя-га
пълен член стя-гът
мн.ч. стя-го-ве
членувано стя-го-ве-те
бройна форма стя-га
звателна форма