фармакология

Речник на българския език

фармаколо̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Наука за лекарствата и влиянието им върху живия организъм.
прил. фармакологѝчен, фармакологѝчна, фармакологѝчно, мн. фармакологѝчни.

Грешни изписвания (47)

  • фармакологеа
  • фармакологеъ
  • фармакологея
  • фармакологиа
  • фармакологиъ
  • фармакулогеа
  • фармакулогеъ
  • фармакулогея
  • фармакулогиа
  • фармакулогиъ
  • фармакулогия
  • фармъкологеа
  • фармъкологеъ
  • фармъкологея
  • фармъкологиа
  • фармъкологиъ
  • фармъкология
  • фармъкулогеа
  • фармъкулогеъ
  • фармъкулогея
  • фармъкулогиа
  • фармъкулогиъ
  • фармъкулогия
  • фърмакологеа
  • фърмакологеъ
  • фърмакологея
  • фърмакологиа
  • фърмакологиъ
  • фърмакология
  • фърмакулогеа
  • фърмакулогеъ
  • фърмакулогея
  • фърмакулогиа
  • фърмакулогиъ
  • фърмакулогия
  • фърмъкологеа
  • фърмъкологеъ
  • фърмъкологея
  • фърмъкологиа
  • фърмъкологиъ
  • фърмъкология
  • фърмъкулогеа
  • фърмъкулогеъ
  • фърмъкулогея
  • фърмъкулогиа
  • фърмъкулогиъ
  • фърмъкулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фар-ма-ко-ло-гия
членувано фар-ма-ко-ло-ги-я-та
мн.ч. фар-ма-ко-ло-гии
членувано фар-ма-ко-ло-ги-и-те
звателна форма