биология

Речник на българския език

биоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за закономерностите в развитието на органичния свят.
прил. биологѝчен, биологѝчна, биологѝчно, мн. биологѝчни. Биологично явление.

Грешни изписвания (23)

  • беологеа
  • беологеъ
  • беологея
  • беологиа
  • беологиъ
  • беология
  • беулогеа
  • беулогеъ
  • беулогея
  • беулогиа
  • беулогиъ
  • беулогия
  • биологеа
  • биологеъ
  • биологея
  • биологиа
  • биологиъ
  • биулогеа
  • биулогеъ
  • биулогея
  • биулогиа
  • биулогиъ
  • биулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-о-ло-гия
членувано би-о-ло-ги-я-та
мн.ч. би-о-ло-гии
членувано би-о-ло-ги-и-те
звателна форма