екология

Речник на българския език

еколо̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за взаимоотношенията на организмите помежду им и с околната среда.
прил. екологѝчен, екологѝчна, екологѝчно, мн. екологѝчни.
прил. екологѝчески, екологѝческа, екологѝческо, мн. екологѝчески.

Грешни изписвания (11)

  • екологеа
  • екологеъ
  • екологея
  • екологиа
  • екологиъ
  • екулогеа
  • екулогеъ
  • екулогея
  • екулогиа
  • екулогиъ
  • екулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еко-ло-гия
членувано еко-ло-ги-я-та
мн.ч. еко-ло-гии
членувано еко-ло-ги-и-те
звателна форма