устна

Речник на българския език

1. у̀стна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. у̀стни, ж. Всяка от двете месести подвижни части, които затварят устата. Тънки устни. Червени устни.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • усна
  • уснъ
  • устнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-т-на
членувано ус-т-на-та
мн.ч. ус-т-ни
членувано ус-т-ни-те
звателна форма

2. устна — ж. р.

устна е производна форма на устен (ж. р.).