бърна

Речник на българския език

бъ̀рна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бъ̀рни, ж.
1. На животно — устна.
2. Пренебр. На човек — дебела, издута устна.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бърнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бър-на
членувано бър-на-та
мн.ч. бър-ни
членувано бър-ни-те
звателна форма