джу̀ка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. джу̀ки, ж. Диал. Устна.
• Правя джуки. 1. — Каня някого без желание, насила.
2. Готвя се да заплача.
• Подлагам джука. — Каня се да заплача.
• Прехапвам си джуката. — Силно се изненадвам или изплашвам.
• Правя джуки. 1. — Каня някого без желание, насила.
2. Готвя се да заплача.
• Подлагам джука. — Каня се да заплача.
• Прехапвам си джуката. — Силно се изненадвам или изплашвам.
Грешни изписвания (1)
- джукъ