усло̀вност — съществително име, женски род (тип 49)
Значение
мн. усло̀вности, ж. Приет обичай, навик; договореност. Условностите на брака. Условностите на доброто поведение. Спазвам условностите на дипломацията.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- ословност
- ословнуст
- условнуст
- ословнос
- ословнус
- условнос
- условнус
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ус-лов-ност | |
---|---|---|
членувано | ус-лов-ност-та | |
мн.ч. | ус-лов-нос-ти | |
членувано | ус-лов-нос-ти-те | |
звателна форма | — |