уславям се

Речник на българския език

усла̀вям се преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

усла̀вяш се, несв. и усло̀вя се, св.; за какво, с кого. Уговарям се, уточнявам условия. Условихме се за времето на заплащане. Условихме се за цената.
прил. усло̀вен, усло̀вена, усло̀вено, мн. усло̀вени. Условена цена.

Грешни изписвания (1)

  • ославям се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ус-ла-вям ус-ла-вя-ме
2 лице ус-ла-вяш ус-ла-вя-те
3 лице ус-ла-вя ус-ла-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ус-ла-вях ус-ла-вях-ме
2 лице ус-ла-вя ус-ла-вях-те
3 лице ус-ла-вя ус-ла-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ус-ла-вях ус-ла-вях-ме
2 лице ус-ла-вя-ше ус-ла-вях-те
3 лице ус-ла-вя-ше ус-ла-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уславял съм уславяла съм уславяло съм уславяли сме
2 лице уславял си уславяла си уславяло си уславяли сте
3 лице уславял е уславяла е уславяло е уславяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях уславял бях уславяла бях уславяло бяхме уславяли
2 лице беше уславял беше уславяла беше уславяло бяхте уславяли
3 лице беше уславял беше уславяла беше уславяло бяха уславяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще уславям ще уславяме
2 лице ще уславяш ще уславяте
3 лице ще уславя ще уславят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм уславял ще съм уславяла ще съм уславяло ще сме уславяли
2 лице ще си уславял ще си уславяла ще си уславяло ще сте уславяли
3 лице ще е уславял ще е уславяла ще е уславяло ще са уславяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да уславям щяхме да уславяме
2 лице щеше да уславяш щяхте да уславяте
3 лице щеше да уславя щяха да уславят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм уславял щях да съм уславяла щях да съм уславяло щяхме да сме уславяли
2 лице щеше да си уславял щеше да си уславяла щеше да си уславяло щяхте да сте уславяли
3 лице щеше да е уславял щеше да е уславяла щеше да е уславяло щяха да са уславяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уславял съм уславяла съм уславяло съм уславяли сме
2 лице уславял си уславяла си уславяло си уславяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уславял съм уславяла съм уславяло съм уславяли сме
2 лице уславял си уславяла си уславяло си уславяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм уславял била съм уславяла било съм уславяло били сме уславяли
2 лице бил си уславял била си уславяла било си уславяло били сте уславяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да уславям щяла съм да уславям щяло съм да уславям щели сме да уславяме
2 лице щял си да уславяш щяла си да уславяш щяло си да уславяш щели сте да уславяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм уславял щяла съм да съм уславяла щяло съм да съм уславяло щели сме да сме уславяли
2 лице щял си да си уславял щяла си да си уславяла щяло си да си уславяло щели сте да сте уславяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих уславял бих уславяла бих уславяло бихме уславяли
2 лице би уславял би уславяла би уславяло бихте уславяли
3 лице би уславял би уславяла би уславяло биха уславяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ус-ла-вяй ус-ла-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ус-ла-вян
непълен член ус-ла-вя-ния
пълен член ус-ла-вя-ни-ят
женски род ус-ла-вя-на
членувано ус-ла-вя-на-та
среден род ус-ла-вя-но
членувано ус-ла-вя-но-то
множествено число ус-ла-вя-ни
членувано ус-ла-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-ла-вял
непълен член ус-ла-вя-лия
пълен член ус-ла-вя-ли-ят
женски род ус-ла-вя-ла
членувано ус-ла-вя-ла-та
среден род ус-ла-вя-ло
членувано ус-ла-вя-ло-то
множествено число ус-ла-вя-ли
членувано ус-ла-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-ла-вял
женски род ус-ла-вя-ла
среден род ус-ла-вя-ло
множествено число ус-ла-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-ла-вящ
непълен член ус-ла-вя-щия
пълен член ус-ла-вя-щи-ят
женски род ус-ла-вя-ща
членувано ус-ла-вя-ща-та
среден род ус-ла-вя-що
членувано ус-ла-вя-що-то
множествено число ус-ла-вя-щи
членувано ус-ла-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ус-ла-вяй-ки