уславял

Речник на българския език

1. уславял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уславял е производна форма на уславям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уславял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уславял е производна форма на уславям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. уславял — мин. деят. св. прич. м. р.

уславял е производна форма на уславям се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. уславял — мин. деят. несв. прич. м. р.

уславял е производна форма на уславям се (мин. деят. несв. прич. м. р.).