урожай

Речник на българския език

урожа̀й — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

урожа̀ят, урожа̀я, само ед., м. Реколта, добив, обикн. добра. Богат урожай на царевица.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • орожай
  • оружай
  • уружай

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уро-жай
непълен член уро-жая
пълен член уро-жа-ят
мн.ч. уро-жаи
членувано уро-жа-и-те
бройна форма уро-жая
звателна форма —

Връзки