упоѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Състояние на захлас, възторг, опиянение. Слушам с упоение думите ѝ.
Грешни изписвания (3)
- опоение
- опуение
- упуение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | упо-е-ние | |
|---|---|---|
| членувано | упо-е-ни-е-то | |
| мн.ч. | упо-е-ния | |
| членувано | упо-е-ни-я-та |