уморя

Речник на българския език

уморя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

уморѝш, мин. св. уморѝх, мин. прич. уморѝл, св.вж. уморявам.

Грешни изписвания (8)

  • оморйа
  • оморйъ
  • омурйа
  • омурйъ
  • уморйа
  • уморйъ
  • умурйа
  • умурйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице умо-ря умо-рим
2 лице умо-риш умо-ри-те
3 лице умо-ри умо-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице умо-рих умо-рих-ме
2 лице умо-ри умо-рих-те
3 лице умо-ри умо-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице умо-рях умо-рях-ме
2 лице умо-ре-ше умо-рях-те
3 лице умо-ре-ше умо-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уморил съм уморила съм уморило съм уморили сме
2 лице уморил си уморила си уморило си уморили сте
3 лице уморил е уморила е уморило е уморили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях уморил бях уморила бях уморило бяхме уморили
2 лице беше уморил беше уморила беше уморило бяхте уморили
3 лице беше уморил беше уморила беше уморило бяха уморили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще уморя ще уморим
2 лице ще умориш ще уморите
3 лице ще умори ще уморят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм уморил ще съм уморила ще съм уморило ще сме уморили
2 лице ще си уморил ще си уморила ще си уморило ще сте уморили
3 лице ще е уморил ще е уморила ще е уморило ще са уморили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да уморя щяхме да уморим
2 лице щеше да умориш щяхте да уморите
3 лице щеше да умори щяха да уморят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм уморил щях да съм уморила щях да съм уморило щяхме да сме уморили
2 лице щеше да си уморил щеше да си уморила щеше да си уморило щяхте да сте уморили
3 лице щеше да е уморил щеше да е уморила щеше да е уморило щяха да са уморили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уморял съм уморяла съм уморяло съм уморели сме
2 лице уморял си уморяла си уморяло си уморели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уморил съм уморила съм уморило съм уморили сме
2 лице уморил си уморила си уморило си уморили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм уморил била съм уморила било съм уморило били сме уморили
2 лице бил си уморил била си уморила било си уморило били сте уморили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да уморя щяла съм да уморя щяло съм да уморя щели сме да уморим
2 лице щял си да умориш щяла си да умориш щяло си да умориш щели сте да уморите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм уморил щяла съм да съм уморила щяло съм да съм уморило щели сме да сме уморили
2 лице щял си да си уморил щяла си да си уморила щяло си да си уморило щели сте да сте уморили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих уморил бих уморила бих уморило бихме уморили
2 лице би уморил би уморила би уморило бихте уморили
3 лице би уморил би уморила би уморило биха уморили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
умо-ри умо-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род умо-рен
непълен член умо-ре-ния
пълен член умо-ре-ни-ят
женски род умо-ре-на
членувано умо-ре-на-та
среден род умо-ре-но
членувано умо-ре-но-то
множествено число умо-ре-ни
членувано умо-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род умо-рил
непълен член умо-ри-лия
пълен член умо-ри-ли-ят
женски род умо-ри-ла
членувано умо-ри-ла-та
среден род умо-ри-ло
членувано умо-ри-ло-то
множествено число умо-ри-ли
членувано умо-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род умо-рял
женски род умо-ря-ла
среден род умо-ря-ло
множествено число умо-ре-ли