уморил е

Речник на българския език

1. уморил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уморил е е производна форма на уморя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уморил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уморил е е производна форма на уморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).