уморило е

Речник на българския език

1. уморило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уморило е е производна форма на уморя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уморило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уморило е е производна форма на уморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).