умирачка

Речник на българския език

умира̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг. Ирон. Смърт, умиралка. Дошла е умирачката.

Грешни изписвания (7)

  • омерачка
  • омерачкъ
  • омирачка
  • омирачкъ
  • умерачка
  • умерачкъ
  • умирачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уми-рач-ка
членувано уми-рач-ка-та
мн.ч. уми-рач-ки
членувано уми-рач-ки-те
звателна форма