умилѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Затрогване, разчувстване, разнеженост. Изпадам в умиление от хубавите песни. Гледам с умиление.
нареч. умилѐно.
нареч. умилѐно.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- омеление
- омиление
- умеление
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | уми-ле-ние | |
|---|---|---|
| членувано | уми-ле-ни-е-то | |
| мн.ч. | уми-ле-ния | |
| членувано | уми-ле-ни-я-та |