1.
уго̀ден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
уго̀дна, уго̀дно, мн. уго̀дни, прил. Разг. Който е по волята ми; сгоден, удобен, приемлив. Угоден човек. Угодни условия.
нареч. уго̀дно. Правя, каквото ми е угодно.
нареч. уго̀дно. Правя, каквото ми е угодно.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- огоден
- огодин
- угодин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | уго-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | угод-ния | ||
| пълен член | угод-ни-ят | ||
| ж. р. | угод-на | ||
| членувано | угод-на-та | ||
| ср. р. | угод-но | ||
| членувано | угод-но-то | ||
| мн. ч. | угод-ни | ||
| членувано | угод-ни-те | ||
2. угоден — мин. страд. прич. м. р.
угоден е производна форма на угодя (мин. страд. прич. м. р.).