туптеж

Речник на българския език

туптѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • топтеш
  • туптеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. туп-теж
непълен член туп-те-жа
пълен член туп-те-жът
мн.ч. туп-те-жи
членувано туп-те-жи-те
бройна форма туп-те-жа
звателна форма