тунеядец

Речник на българския език

тунея̀дец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. тунея̀дци, м. Остар. Човек, който живее от чужд труд; безделник.
прил. тунея̀дски, тунея̀дска, тунея̀дско, мн. тунея̀дски.

Грешни изписвания (7)

  • тонеядец
  • тонеядиц
  • тониядец
  • тониядиц
  • тунеядиц
  • туниядец
  • туниядиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-не-я-дец
непълен член ту-не-я-де-ца
пълен член ту-не-я-де-цът
мн.ч. ту-не-яд-ци
членувано ту-не-яд-ци-те
бройна форма ту-не-яд-ци
звателна форма ту-не-я-де-цо