трофей

Речник на българския език

трофѐй — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

трофѐят, трофѐя, мн. трофѐи, (два) трофѐя, м.
1. Боеприпаси, знамена и друго имущество, завоювано при победа над неприятеля.
2. Имущество, което символизира победа. Ловни трофеи.
прил. трофѐен, трофѐйна, трофѐйно, мн. трофѐйни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • труфей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-фей
непълен член тро-фея
пълен член тро-фе-ят
мн.ч. тро-феи
членувано тро-фе-и-те
бройна форма тро-фея
звателна форма —

Връзки