плячка

Речник на българския език

пля̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пля̀чки, ж.
1. Нещо заграбено или отвлечено при военни или незаконни действия.
2. Животно, уловено от друго животно за храна; улов. Вълкът отнесе плячката в леговището си.

Грешни изписвания (1)

  • плячкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пляч-ка
членувано пляч-ка-та
мн.ч. пляч-ки
членувано пляч-ки-те
звателна форма