1.
титуля̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
титуля̀рят, титуля̀ря, мн. титуля̀ри, м. Редовно изпълняващ служба за разлика от заместник или временно изпълняващ.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- тетоляр
- тетуляр
- титоляр
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ти-ту-ляр | |
---|---|---|
непълен член | ти-ту-ля-ра | |
пълен член | ти-ту-ля-рът | |
мн.ч. | ти-ту-ля-ри | |
членувано | ти-ту-ля-ри-те | |
бройна форма | ти-ту-ля-ра | |
звателна форма | — |
2.
титуля̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
титуля̀рят, титуля̀ря, мн. титуля̀ри, м. Редовно изпълняващ служба за разлика от заместник или временно изпълняващ.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- тетоляр
- тетуляр
- титоляр
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ти-ту-ляр | |
---|---|---|
непълен член | ти-ту-ля-ря | |
пълен член | ти-ту-ля-рят | |
мн.ч. | ти-ту-ля-ри | |
членувано | ти-ту-ля-ри-те | |
бройна форма | ти-ту-ля-ри | |
звателна форма | ти-ту-ля-рю |