титуляр

Речник на българския език

1. титуля̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

титуля̀рят, титуля̀ря, мн. титуля̀ри, м. Редовно изпълняващ служба за разлика от заместник или временно изпълняващ.

Грешни изписвания (3)

  • тетоляр
  • тетуляр
  • титоляр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-ту-ляр
непълен член ти-ту-ля-ра
пълен член ти-ту-ля-рът
мн.ч. ти-ту-ля-ри
членувано ти-ту-ля-ри-те
бройна форма ти-ту-ля-ра
звателна форма

2. титуля̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

титуля̀рят, титуля̀ря, мн. титуля̀ри, м. Редовно изпълняващ служба за разлика от заместник или временно изпълняващ.

Грешни изписвания (3)

  • тетоляр
  • тетуляр
  • титоляр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-ту-ляр
непълен член ти-ту-ля-ря
пълен член ти-ту-ля-рят
мн.ч. ти-ту-ля-ри
членувано ти-ту-ля-ри-те
бройна форма ти-ту-ля-ри
звателна форма ти-ту-ля-рю