държател

Речник на българския език

държа̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • даржател
  • даржатил
  • държатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дър-жа-тел
непълен член дър-жа-те-ля
пълен член дър-жа-те-лят
мн.ч. дър-жа-те-ли
членувано дър-жа-те-ли-те
бройна форма дър-жа-те-ли
звателна форма дър-жа-те-лю