носител

Речник на българския език

носѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

носѝтелят, носѝтеля, мн. носѝтели, м.
1. Организъм, който носи зараза. Носител на вирус.
2. Човек, който има отличие, награда или нови идеи. Носител на първа награда от конкурса.
3. Устройство, което носи друго. Ракета носител.

Грешни изписвания (3)

  • носитил
  • нусител
  • нуситил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-си-тел
непълен член но-си-те-ля
пълен член но-си-те-лят
мн.ч. но-си-те-ли
членувано но-си-те-ли-те
бройна форма но-си-те-ли
звателна форма но-си-те-лю