тепърва

Речник на българския език

тепъ̀рва наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Разг.
1. Оттук нататък, занапред. Тепърва ще се срещаме.
2. Чак сега, едва сега. Хората тепърва се срещат, не се познават.

Грешни изписвания (3)

  • тепървъ
  • типърва
  • типървъ