тенденциозен

Речник на българския език

тенденцио̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тенденцио̀зна, тенденцио̀зно, мн. тенденцио̀зни, прил. Който съдържа, проявява тенденция или е направен с тенденция (в 3 знач.); пристрастен, необективен, преднамерен. Тенденциозен въпрос. Тенденциозен разговор.
нареч. тенденцио̀зно.
същ. тенденцио̀зност, тенденциозността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • тенденцеозен
  • тенденцеозин
  • тенденциозин
  • тендинцеозен
  • тендинцеозин
  • тендинциозен
  • тендинциозин
  • тинденцеозен
  • тинденцеозин
  • тинденциозен
  • тинденциозин
  • тиндинцеозен
  • тиндинцеозин
  • тиндинциозен
  • тиндинциозин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тен-ден-ци-о-зен
непълен член тен-ден-ци-оз-ния
пълен член тен-ден-ци-оз-ни-ят
ж. р. тен-ден-ци-оз-на
членувано тен-ден-ци-оз-на-та
ср. р. тен-ден-ци-оз-но
членувано тен-ден-ци-оз-но-то
мн. ч. тен-ден-ци-оз-ни
членувано тен-ден-ци-оз-ни-те