предумишлен

Речник на българския език

предумѝшлен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

предумишлена, предумишлено, мн. предумишлени, прил. Който е извършен с предумисъл. Предумишлена постъпка.

Грешни изписвания (7)

  • предомишлен
  • предомишлин
  • предумишлин
  • придомишлен
  • придомишлин
  • придумишлен
  • придумишлин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пре-ду-миш-лен
непълен член пре-ду-миш-ле-ния
пълен член пре-ду-миш-ле-ни-ят
ж. р. пре-ду-миш-ле-на
членувано пре-ду-миш-ле-на-та
ср. р. пре-ду-миш-ле-но
членувано пре-ду-миш-ле-но-то
мн. ч. пре-ду-миш-ле-ни
членувано пре-ду-миш-ле-ни-те