тегоба

Речник на българския език

тего̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тего̀би, ж. Остар.
1. Задължение, повинност, данък. Всеки трябва да изпълни тегобите си.
2. Прен. Голямо тегло, скръб, мъка, страдание. Никой няма нейната тегоба.

Грешни изписвания (3)

  • тегобъ
  • тигоба
  • тигобъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-го-ба
членувано те-го-ба-та
мн.ч. те-го-би
членувано те-го-би-те
звателна форма